Блог на Areka !

2011-04-20T02:17:00.000+03:00

България

Република България

Столица: София

Площ: 111 001 km2

Население (брой): 7 640 238

Официален език: български

Местоположение: Балкански полуостров, Европа

Парична единица: лев (BGN)

Часова зона: UTC+2 (корекция за лятно време)

Интернет домейн: .bg

Телефонен код: +359

Климат: умерен континентален

Мото: Съединението прави силата

Химн: Мила Родино

За всеки човек има едно местенце под небето, където да се чувства спокоен, свободен и щастлив. Родината е тази част от живота ни, където сме израстнали и сме се развивали.
Моята Родина е България и не бих я заменила за нищо на света, въпреки несгодите и разклатеното системно положение, в което се намира. Думите ми може би звучат прекалени, или банални, но Щастлива съм, че съм част от тази нация с богата история и бит.

2011-01-17T02:36:00.000+02:00

Като новост в интериорния дизайн навлизат красивите стенни рисунки

2009-10-17T10:54:00.000+03:00

Снимки от България

2009-10-17T10:49:00.001+03:00

Тихото гнездо и Ботаническата градина

Обикаляйки в Балчик румънските владения на княз Сатмаре, през 1921 година, румънската кралица Мария се влюбва в това място. По-късно, тя ще го нарече "Тенха юва" или Тихото гнездо.

Строежът на самия Дворец е извършен от италианските архитекти Августино и Америго през периода 1924-1927 година. Специално поканен за да сътвори красивите паркове, е швейцарецът Жун Жани. По-късно, през 1937 година той умира и делото му довършва швейцарец от еврейски произход Гутман. Освен това по изграждането на това прекрасно място ,са работили безвъзмездно и много местни жители.

А под дворцовия параклис, на южната страна на първата тераса можем да открием даже вградена възпоменателан плоча за признателност: "За спомен на Денис Гаетано, доверен мой помощник, иззидал из основи това място. 14 май 1930г. Мария"

Това, което прави впечатление в Двореца, е различните религиозни сюжети, архитектурна композиция, митологични персонажи.

Между тях е декоративната джамия с минаре, поставените на много места кръстове с надписи на черковнославянски език- донесени от гробищата на манастирите в Молдова. Също така византийски православен параклис, колонади и двор в мавритански стил, красиви митологически същества по чешмите. Елинистичният мраморен трон бил докаран чак от Флоренция, "съжителствайки" с езически барелефи, мюсюлмански каменни надгробия с изваяни чалми, огромни глинени делви от Мароко.

Това странно съчетание се дължи на учението на персиеца Бахауллла, на което Мария била поклонничка. Религията проповядва единство на Бога , единство на всички религиозни учения и човешкия род.

И всички тези чудновати неща, са прегърнати от невероятните паркове, тераси, градини и уханни цветя.

Преминавайки между красиви порти от ковано желязо, лабиринти от водни канали и водни огледала, там можеш да усетиш, защо кралицата е изпитвала такъв трепет към Тихото гнездо. Ще се разходиш из Гетсиманската градина / най-източната част от парка/ или пък Градината на Аллах /там където сега са кактусите/,или новата Плачеща градина с плачещи върба, вишна и кедър. Незабравяй да минеш през Моста на въздишките или да поседнеш под най-голямата на балканския полуостров магнолия. Това ухание, няма с какво да сравниш. Тук ще видиш нимфеума /римска баня/ и красиви водопади. Лабиринти от тайнствени и красиви места.

Около Двореца в Балчик се намира и университетската ботаническа градина, създадена през 1955, която се е сляла с историята на Двореца. В нея могат да се открият около 370 етикетирани растителни вида - дървета и храсти. Особено внущаваща е кактусовата колекция от 600 индивида.

Казват, че през 30-те години на миналия век, румънската кралица Мария, получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеещи в заградена територия на бреговете на Балчик, скоро тя решила, да ги пусне на свобода, предполага се, че те са се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово.

Вечерта на 18 юли 1938 г, след боледуване кралица Мария умира в Румъния. Предсмъртното желание на кралицата, сърцето й да бъде съхранено в дворцовия параклис "Света Богородица", е изпълнено. Две години по-късно, когато Южна Добруджа е върната на България, златното ковчеже със сърцето на кралица Мария е отнесено отново в Румъния.

2009-10-17T10:49:00.000+03:00

Нос Калиакра, резерват Калиакра

Нос Калиакра се намира на около 12 км от Каварна. Получил името си от гръцки в превод "добър /хубав/ нос", висок 70 метра той е вдаден 2 км в морето. С това си име се споменава за първи път в морска карта от 1318 година. Най-ранни заселници по тези места около 4 в. пр.н.е. били тиризите / тракийско племе/, използващи непристъпността на скалите за да построят крепостна стена. Те дали и първото име на местността - Тиризис.

През елинистичната епоха е построена и втората крепостна стена, по-късно е разширена и първата крепост. И днес на Калиакра могат да се видят останки от трите отбранителни линии. През периода 341-342 година са построени и кръгли кули, а през втората половина на 4 век, е изградено и третото укрепление.

Част от носа и местността около него, е обявена за природен резерват "Каликра" през 1941 година. От 2003 година средновековната крепост Каликра и акваторията около село Българево на площ 5359.1 дка са обявени за археологически резерват. Впечатляващото си светлинно, художествено оформление е поставено през август 2006 година.

Именно тук на Каликра, през 1444 година са спрели войските на Владислав III Варненчик - крал на Полша и Унгария, в похода си срещу Османската империя, преди битката във Варна на 10 ноември 1444 г.

Пак тук, Адмирал Ушаков разбива турската армада /31 юли 1791г/, с което се слага край на Руско - Турската война от 1787 - 1791 година

През втората половина на XIV в., Каликра е била столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) княжество на българския владетел Добротица. Запазени са част от българска църква, жилищните сгради водопровода, баните и резиденцията на княза.

Няма начин да не сте чували легендата за Калиакра, за 40-те девойки, завързали плитките си и хвърлили се в бурното море, за да се не попаднат в ръцете на османските поробители. Друга легенда разказва, как покровителя на моряците Свети Никола, бягайки от турците където стъпвал Бог удължавал земята под краката му. Там, където поробителите го хванали е изграден параклиса "Св. Никола" - действал от 1904 до 1941 година, възстановен отново през 1993 година. На същото място по турско време е имало и дервишки манастир /дервиш-мохамедански монах/.

В музея на носа, можете да видите експозиция от предмети от бита на населението, а също и макет - възстановка на крепостните стени на Каликра - осветени и озвучени. Около водите и пещерите на резерват Калиакра могат да се наблюдават три защитени видове делфини-обикновен делфин, муткур и афала, също така и качулатия корморан. Някога във водите и скалите на нос Калиакра, подобно и в Тюленово намирал убежище и изчезналия вече тюлен-монах.

На територията на Каликра няма почивна база, но за това пък има ресторанти с разнобразно меню.

2009-10-17T10:48:00.001+03:00

Курорт и Природен парк - Златни пясъци

Курортът Златни пясъци се намира на 20 км от Варна. В годините, когато местността не била туристическа дестинация носела името Узун Кум /в превод от турски Дълъг пясък/.

За даденостите на "златния пясък" първи заговарят братя Карел и Херман Шкорпил още през 1915 година. Идеята им била да се изгради морски санаториум и летни жилища. Макар, че санаториумът, който плануват се построява в близост до курорта Св.св. Константин и Елена, през 1924 година Карел Шкорпил успява да убеди комисия с председател Петър Стоянов, да се разчисти мястото от буренака за да се превърне в лятна детска колония. Сегашното си име, курортът получава през 1937 година, кръстен така от Братя Шкорпил заради чистия златист пясък.

С постановление на Министерски съвет от 01.12.1955г., се поставя отговорната задача да бъдат изградени два курортни комплекса край Варна: Дружба и Златни пясъци. Обявен бил конкурс за авторски колектив, за проектиране на курорта Златни пясъци.

Така начело с главен проектант архитект Георги Ганев, първи проектантски колектив станали архитектите Рачо Сточнов, Доиян Морозов и Милко Матеев. Така на 11 август 1956 година е направена първата копка на курорта Златни пясъци. Мястото е било там където днес се намира днешния хотел Лилия.

Първият хотел построен в курорта се казвал Родина, открит на 30 юни 1957 година. Първите посетитетели, били съветски туристи, дошли за баскетболни първенства. Същата година, били открити и първите ресторанти в комплекса. Така на първия етап на строителството били открити 8 хотела, 5 ресторанта и 1 сладкарница. През годините на няколко етапа още се построяват и други хотели и заведения. Като винаги строители са се стремели да запазят уникалната природа на "Узун Кум", причината поради която съществува курорта. През 1998 курорта е обявен за приватизация, с годините става 100 % частен. Строителството продължава и до ден днешен, като на място на старите вече хотели, се изграждат нови, по-модерни такива.

В Златни пясъци летния сезон кипи, хора, купони, веселба, но ако това не ви допада октомври месец е по-спокоен. Курорта е обсипан със скулптури на съвременното изкуство. Особено интересни са някой от душовете. Определено можеш и тях да определиш като изкуство. Освен това има всякакви съоръжения за спорт - стрелба с лък, гмуркане, уиндсърф, тенис-кортове, мини голф, игрища за волейбол, баскетбол и други. При атракциите за забавления едни от най-отличаващите са виенското колело и водния парк . Акваполис е първият в България воден увеселителен парк /изграден 2003 г./ и може да приеме 3000 посетителя едновременно.

Около територията на комплекса се намира Природен парк - Златни пясъци, обявен за такъв през 1943 година. Природният парк е един от най-малките в България, но е дом за голям брой защитени растителни, животински, земноводни, влечуги у пернати видове. Тъй като курорта обсебва голяма част от площа му, на няколко пъти природния парк се разширява, а през 1977 година, се изваждат площите на курортния компекс "Златни пясъци". На територията на природния парк са и защитените местности "Побити камъни" и "Камчийски пясъци"

2009-10-17T10:48:00.000+03:00

Несебър - стария град

Несебър е разположен върху малък остров, който e вързан със сушата с провлак, дълъг 400 м. Несебър е един от най-старите градове в Европа и най-богат на архитектурни паметници от средновековието в България. Наследник е на древното тракийско селище Menebria, основано през второто хилядолетие пр. Хр. По-късно, в началото VI век пр. Хр, става гръцка колония (Месембрия) и важен търговски център.

През 71 г. пр.Хр., Месембрия пада под властта на Римската империя, но запазва сравнителна независимост, като например правото да сече собствени монети. След разпадането на Римската империя, градът е Византийска крепост от значителна важност, докато не е бива завладяна от Хан Крум през 812 г след 2-седмична обсада.

През 1956г. градът е обявен за архитектурно-археологически резерват. Останките от антична крепостна стена с порта от ІІІ-ІV в., несебърските църкви от V-VІ в. и по-късните, от средновековието (Х-ХІV в.), които са изящни произведения на средновековната българо-византийска архитектура и около 60 възрожденски къщи, придават неповторим облик и особена атмосфера на града. Старинната част на гр.

Несебър е паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

2009-10-17T10:47:00.000+03:00

Пловдив-стария град

Пловдив е втория по брой на населението град в Република България след София и 84-ят в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на четири общини: Пловдив, Марица, Родопи и Куклен. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.

Пловдив е град с население 379 493 души.[1] Разположен е в централната част на Северна Тракия, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на хълмовете (тепетата)“(или „Градът на седемте хълма“).

В Пловдив се провеждат множество икономически и културни мероприятия, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени много паметници от Античността, сред които Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум), Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Хълма на стражите (Небет тепе) прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес.

2009-10-17T09:50:00.000+03:00

СЕДЕМ ЦВЯТА ВЯРНОСТ

Във верността има малко ленивост, малко страх, малко сметка, малко умора, малко пасивност, а понякога дори и малко вярност. Етиен Рей

Може да вярвате в нея, но може и да не вярвате. На едни тя е необходима като въздуха, други смятат, че и без нея може да се живее добре. Някои я изискват от другите, а други - преди всичко от себе си, трети пък изобщо от никого нищо не изискват. Тя може да бъде нарисувана в образа на целомъдрена жена, но може да изглежда и като дяволче с рогца. Често пъти я бъркат с постоянството, макар че с него те са само далечни роднини. Нейното име е вярност.

Има вярност с мъжки аромат, има и с женски. Може да си верен на себе си, може да си верен на други. Има вярност към навици и вярност към идеали. При желание в нея може да се види целия спектър от чувства и емоции. Та прилича на дъга - също толкова многоцветна и неуловима, близка и далечна.

В дъгата различаваме седем основни цвята, всеки от тях играе своята си роля, има своя дължина на вълната и своя интензивност. Не може да се каже кой от цветовете е по-важен и необходим. Всичко зависи от това, кой гледа дъгата, под какъв ъгъл и с какво настроение. Същото е и с верността. Независимо от нейната многостранност, някой смята, че верността е невъзможна, ако няма любов и поставя на първо място любовта, друг обяснява, че верността е страх, а трети твърди, че най-важното условие за верността е свободата. Всеки цвят в дъгата може да бъде асоцииран с определено чувство, обясняващо, обуславящо и създаващо вярност. Редът, по който са описани чувствата, не ги подрежда според тяхната значимост, а и съответствието не е потвърдено научно. Това е само размисъл на тема вярност.

*** *** *** *** ***

Червеният цвят на любовта

Независимо че думата "обичам" използваме и когато описваме кулинарните си предпочитания, и по отношение на любим човек, все пак тя означава различни по качество и интензивност чувства. И когато говорим за любов към хората, това чувство придобива различни оттенъци.

Любовта определя мястото и ролята на верността. Тя започва разговора за това чувство и го развива. В недълговечната любов - страст верността най-често ще бъде естествена и непринудена, защото страстта обсебва изцяло, не оставя място за някой друг. Любовта - ревност обикновено предявява свои изисквания пред верността и се опитва да я контролира, защото се бои, че няма да оцелее без вярност. Любовта - дружба, като правило, отделя повече внимание на духовната вярност, на родството на душите. Любовта - мъдрост гледа на верността по-скоро с усмивка, разбирайки, че не е възможно да се изисква от другите и че не е най-важното дали си верен на другия или не, а дали си верен на себе си.

За да е наясно човек с любовта си към другия, той трябва преди всичко да е наясно в любовта към себе си. Тъй като точно от това той трябва да тръгва към всичко. Да обичаш себе си, със своите недостатъци и достойнства, да се приемаш такава, каквато си, не е лесна задача, а за мнозина тя е непосилна. Само не трябва да се бърка любовта към себе си с егоизма и самовлюбеността, които като правило довеждат до съвсем други резултати.

*** *** *** *** ***

Оранжевият цвят на личната самооценка и увереност в себе си

Любовта към себе си помага да се развие увереност и да се оформи адекватна самооценка, които са основополагащите тухлички, върху които се гради основата на здравите отношения. Ако на някой от партньорите, или и на двамата им се струва, че съвсем не са така добри, достойни, забележителни и т.н. , както би им се искало да изглеждат в очите на любимия човек, то това бавно и постепенно подкопава отношенията.

Първа приказка

Живели някога един мъж и една жена. Жената била умна и красива, мъжът й постоянно я ревнувал, защото не бил уверен, че е възможно тя да обича само него. Всеки път, когато тя се прибирала у дома, той я разпитвал, къде е ходила, с кого е била. От време на време той й казвал, че краката й са грозни, а и лицето й не е нищо особено. След някой купон, или приятелско гости той й правел скандали и дори й посягал. И в един прекрасен ден всичко това й омръзнало и тя си помислила, че в края на краищата защо пък наистина да не му измени, за да не страда незаслужено. Взела и го направила. Защо да пази верността към онзи, който не е достоен за това?

Втора приказка

Живяла някога девойка - мила и добра. Само че малко ценила себе си. Все й се струвало, че не заслужава да има в живота си нищо хубаво. И когато срещнала мъжа, когото обикнала, тя си помислила, че той не е за нея. Всичките негови думи за това, че тя заслужава най-доброто, девойката възприемала като насмешка и смятала, че такъв мъж никога няма да й бъде верен, защото тя не го заслужава. А след това си намерила друг мъж, по-простичък и без претенции и се омъжила за него. И досега живее с него и се мъчи, милата.

Изводите са ясни. Колкото по-голямо е уважението ти към самия себе си, толкова по-малко зависиш от това дали твоят партньор ти е верен или не, и това помага да не се разрушат отношенията поради необосновани претенции. Отсъствието на безпокойство по повод верността на другия съвсем не означава безразличие към човека изобщо. Обратно, именно тук започва онова прекрасно чувство - доверието.

*** *** *** *** ***

Жълтият цвят на доверието

За онези, които за да доверяват някому, се нуждаят от постоянно подтвърждение на това, че техният партньор им е верен, италианският психолог Джузепе Чирило създал "пояс на верността на XXI век", който позволява на съпрузите да контролират взаимно верността си с помощта на микропроцесор, монтиран в бикините (или слипа). Изобретеният от италианеца "таймер на верността" се свързва към ластика на бельото и позволява да се записва колко пъти са били сваляни гащичките и колко време човек е оставал без тях.

Да се чете това не е възможно без усмивка. Веднага си мислиш защо просто не се върже с каишка шията на жената, доста по-просто и сигурно е. Или още по-лесно е, когато мъжът й отсъства, тя да стои заключена. Със сигурност няма да има никакви проблеми. Това, което ни въздържа от такива мерки е желанието да сме "цивилизовани". Потенциалните покупатели на подобни колани би трябвало да се замислят, преди всичко за това, че всеки човек има право на личен живот и право на собствен избор.

Способността да доверяваме на другите зависи само от нас, от това, как се отнасяме към себе си, доколко обичаме себе си и да каква степен сме уверени в себе си. Ако доверявате на другия до себе си и му демонстрирате това доверие, то това ще донесе повече положителни резултати, отколкото постоянното следене, разпитване, надзъртане. Защото по този начин вие давате на човека да разбере, че той е свободен да направи своя собствен избор, който вие вярвате, че ще бъде правилен.

*** *** *** *** ***

Зеленият цвят на свободата

Колко хора асоциират верността в отношенията със свободата? Повечето я свързват с дълг и отговорност и това е съвсем обяснимо. Такива хора смятат, че когато младоженците си разменят пръстените и си обещаят да бъдат заедно докато смъртта ги раздели, от този момент встъпва в своите владения негово величество Дългът. Той е предназначен да бъде щит за съблазни, гаранция за спокойствие и мир в семейството. Това е своеобразно прагматично намерение взаимно да си пазят нервите.

Но самата мисъл, че ти си длъжен нещо на друг човек, понякога предизвиква в отговор желанието да излезеш от този коловоз и колкото се може по-бързо. На свобода. И затова толкова често семейните вериги, скрепени с вярност, се асоциират с несвобода.

Свободата в отношенията е възможна. Макар че това изисква определено ниво на взаимоотношенията, когато за дълга не мислят като "ти си ми длъжна", а питат: "какво ти дължа?" Когато всеки от двамата разбира, че той е в правото си да отговаря за своя собствен избор и е свободен да избира това, което иска, без да забравя най-важното условие: неговата свобода завършва там, където започва свободата на другия.

Попитали един мъж, който целия си живот прекарал със своята жена: "Как съумяхте да останете заедно и да сте щастливи толкова дълго?" А той се усмихнал и отговорил: "Просто вратата винаги беше отворена."

Всъщност на какво държите повече: да имате до себе си един свободен човек, който ви е верен или един верен роб?

*** *** *** *** ***

Небесносиният цвят на опита

Смята се, че е трудно да се научи какво е това свобода, ако не знаеш какво е робство. И обратно. Ако не познавахме зимния студ, щяхме ли да се радваме на топлите слънчеви лъчи? И цената на здравето разбираме, едва когато разчетем докторския неразбран почерк. Така е и с верността. По-добре я разбират онези, които имат определен жизнен опит, които са изпитали горчилката на загубата или разклатените отношения, онзи, който е изричал "сбогом" и "прости".

Но това не означава, че трябва задължително да се преживеят всички най-тежки перипетии, за да се оцени това, което човек има. Просто трябва да се цени всеки опит, който животът ни дава възможност да придобием, без да го отхвърляме, без да се боим, стараейки се да оставаме искрени към себе си, уважавайки своя собствен избор.

*** *** *** *** ***

Синьото постоянство

Често пъти хората се отказват от нов опит, за да не разрушат възгледите си, идеите, отношенията, които са установени отдавна. Това е един от защитните механизми на човека, които си изработва човек в живота. Желанието да имаш "сигурен тил", "тихо пристанище" в една или друга степен е валидно за всички. При едни тази потребност от постоянство се проявява чрез особена любов към определено място, при други - това е чашата силно кафе рано сутринта, трети се нуждаят от това да имат до себе си един и същ човек и този списък може да се продължи до безкрайност.

Но в света няма нищо постоянно. Ние се променяме, някой по-бързо, друг - по-бавно. Променят се отношенията между хората. Заобикалящият ни свят също се променя, следвайки динамиката на своето развитие. И колкото и да ни се иска всичко, което ни е скъпо, да бъде винаги с нас и в същия вид, в който ни се иска, това е нереално.

Като правило, искрената вярност един към друг съумяват да запазят онези двойки, в които и двамата партньори са готови да се променят постоянно, да се развиват и да си бъдат интересни един на друг. Умението да откриваш в себе си и в другия до тебе нещо ново не е лесна задачка, и малко хора успяват да я решат.

*** *** *** *** ***

Виолетовият цвят на една съвместимост

Доста по-лесно е да откриваш в другия нещо ново и прекрасно, когато сте съвместими. За да се разбере по-добре какво е това съвместимост, представете си разбита сметана с ягоди. А сега същата сметана, но с пушена риба. Това съвсем не означава, че рибата е нещо лошо. Просто тя не е попаднала в това блюдо, което трябва. Виж, ако ставаше дума за зелен лук, лимонче и т.н., тя със сигурност щеше да остане в такава компания и по-дълго, и с желание.

Така е и с хората. Живее например някой цял живот със сметана, изпитвайки странна неловкост от това, че вкусовете им са съвсем различни, и произходът, и възгледите. А после среща своето лимонче със зелен лук и разбира, че през цялото това време явно не е бил на точното място, защото изобщо не е ягода, а пушена рибка.

Обикновено верността гостува дълго време в онези двойки, където има общи интереси, психологическа и сексуална съвместимост, където на хората им е интересно да прекарват времето си заедно и изобщо партньорите се чувстват както ягоди със сметана.

Човешкото око може да различава в спектъра на слънчевата светлина до 160 различни цветови оттенъка. Така всеки от нас вижда верността по своему, в своя си цвят и оттенък и избраните тук 7 цвята изобщо не изчерпват цялото многообразие. И е невъзможно навярно да се изработи общо определение за вярност, особено ако трябва да се има предвид възраст, личен жизнен опит, ценностна скала и затова всеки я разбира по своему.

Вярност и измяна винаги вървят ръка за ръка и ние постоянно правим избор в полза на едната или на другата. Не е важно дали става дума за отношение, идеали, идеи. Но преди да направи човек своя избор, трябва просто да спре и да се замисли за секунда. За това кой е и какво иска, но и какво може да направи.

2009-10-17T09:31:00.000+03:00

Мисли за любовта

ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.

ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.

СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.

ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.

ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека ПРОТИВОРЕЧИВ.

УМ без любов прави човека ХИТЪР.

ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.

РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.

ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.

ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.

ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.

БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.

ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.

ДЪЛГ, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.

ОТГОВОРНОСТ, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.

СПРАВЕДЛИВОСТ, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.

ИСТИНА, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.

ВЪЗПИТАНИЕ, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.

УМ, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН.

ЛЮБЕЗНОСТ, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.

РЕД, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.

ПОЗНАНИЕ, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.

ВЛАСТ, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ.

ЧЕСТ, носена с любов, прави човека СКРОМЕН.

БОГАТСТВО, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР.

ВЯРА, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.

2009-10-17T09:27:00.002+03:00

Ако си тъжен...

Ако си тъжен, най-добрият лек е да научиш нещо. Това е единственото нещо, което никога не ти изменя. Може да си болен и тялото ти да изнемощее, нощем може да лежиш буден и да се вслушваш в разстройството на вените си, може да тъгуваш по единствената си любов, може да виждаш около себе си света опустошен или да съзнаваш, че честта ти е стъпкана. Единственият лек тогава е да се учиш. Научи защо се върти светът и какво го върти. Това е единственото нещо, което умът не може никога да изчерпи, към което никога не може да охладнее, от което не може никога да бъде измъчван или да се страхува и в което не може никога да се съмнява. Най-подходящото нещо за теб е да учиш. Помисли само колко много неща има за учене - чиста наука, единствената възможна чистота. За един човешки живот можеш да изучиш астрономията, за три живота - история, за шест - литературата. И чак след като си посветил милион живота на биологията, медицината, теологията, географията и икономиката, тогава вече можеш да се заемеш да изработиш колело от подходящо дърво или да прекараш 50 години, като се учиш как да започнеш да се учиш да побеждаваш противника си във фехтовката. След това отново можеш да се заемеш с математика, докато дойде време, за да се научиш да ореш (или да работиш на компютър).

из "Вашите слаби места" - Уейн Дайър

2009-10-17T09:23:00.001+03:00

РАЗМИСЛИ ЗА ЖИВОТА

Което е било - няма да се върне!

Което е - ще си отиде!

Което идва - никой не може да го спре!

Липсата на житейски опит е точно толкова опасна, колкото и свръхопита. Последиците са различни, но могат да са еднакво пагубни.

Липсата на модел за подражание може да доведе до неприязън, дори омраза към собствения пол. Липсата на изградена ценностна система от родителите /поради ранната им загуба/ изисква изработка на собствена такава.

В този случай развитието е революционно, а не еволюционно. /Разбира се такова развитие може да се избере и от човек, който не е съгласен с ценностната система на родителите си./ Губи се ценно време, но изградената по този начин ценностна система, макар и с цената на много жертви и загуби, е изключително устойчива. Това изпитание се дава само на хора с много силна психика.

Душата на такъв човек е с мисия да изгради нещо съвършено ново, страдайки много, и да преведе по "утъпкания път" други души, готови да я последват. По този път не се стига до богатства в материалното измерение, богатствата се измерват в жизнени позиции - нов ТИП психика и душевност.

Да създадеш своя ценностна система е много привлекателна мисия. За да построиш нова къща върху основите на стара, тези основи трябва да са много устойчиви. За да създадеш нова ценностна состема, трябва да провериш устойчивостта на всяка стара.

Това, че определена ценност е устояла на много векове, не е непременно гаранция, че тя е подходяща за новото време.

Устойчивостта на системите, схемите и моделите се проверява чрез житейски изпитания. Това ВИНАГИ е болезнено.

Затова пък, духът, натоварен с тази мисия, има много повече възможности за избор и по-голяма свобода да прави този избор, от другите духове. Освен това има и "привилегията" да греши в избора си, като “наказанията” за тези грешки са по-малко болезнени.

Но, поради силно изострената си чувствителност този дух усеща дори най-слабите "шамари" като много сериозно наказание. Но пък и "похвалите" са по-сладки...

Как реагират останалите духове при среща с такъв дух на промяната? По-слабите се страхуват инстинктивно от него, а с времето страхът им се превръща в омраза /ако са принудени от общия план да контактуват дълго с него/. По-силните се опитват да помогнат с каквото могат, но тъй като те подсъзнателно усещат забраната за намеса, помощта им предимно е пасивна. /Активна може да е само за преодоляване на комплекси или за осъзнаването им./

Мисията на създател, еволюционен революционер, се усеща, но е трудно да се формулира. Още по-трудно е да се разбере от младия индивид.

Физическият мозък борави с много ограничен фонд понятия. Възможно е объркване, неразбиране на житейските уроци, трудно общуване с околните, неразбиране от тяхна страна.

Веднъж формулирана, тази мисия прокарва мост между съзнанието и подсъзнанието и двете започват синхронно да работят за изпълнението й. Усещането, съчетано с разбирането на живота, прави изпитанията по-приемливи, духът става по-възприемчив, стресът – съответно - малко намалява, но с това се увеличава много бързината и трезвостта на реагиране. По-лесно е и преодоляването на комплексите, тъй като разпознаването им става много бързо.

Индивидът вече е натрупал достатъчно много други знания и осъзнатата мисия дава разбиране за нуждата от тези знания. До момента те може да са били смятани за интересни, но ненужни и въпреки това трайно запомнени факти, уроци, мъдрости, общи знания...

Например: за градския човек, живеещ в нормални за 20 век условия, ще е странно, но и много интересно да чете и изучава живота

на примитивните общества - сред природата и само с това, което тя дава. Дори изпробва този начин на живот на практика.

Едва осъзнавайки мисията си този човек ще си даде сметка, че подсъзнателно с това е проверил твърдението: "В природата има всичко, от което човек се нуждае!".

За да бъде оценен точно и трайно от духа този опит той бива поставен в екстремна, стресова ситуация, която го принуждава да приложи наученото на практика, а не само като любопитна игра. Когато това стане човек реагира със:"Защо, Господи, какво лошо съм сторил?". Когато осъзнае мисията си, той не пита, а спокойно реагира на предизвикателствата и по-леко понася тежестта на урока.

В търсене на истината, преминавайки през различни житейски изпитания, индивидът изразходва много време - години от живота си. През това време на проверки той не винаги осъзнава ЗАЩО се случва всичко, защо го прави. Сблъсква се със стени от неразбиране, сам той не разбира защо не може или не трябва да прави нещо /та нали точно за това е тук - да провери всяко НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА и да го съизмери с всесилното НЕ ИСКАМ или ИСКАМ/. Едва когато повечето проверки са направени /в полуосъзнато състояние/ му се дава да осъзнае мисията си, за да систематизира натрупания опит, да формулира наученото, да отсее важното...После продължава, но вече дори съзнателно предизвиквайки ситуации.

Силата и самочувствието, които дава осъзнатата мисия са невероятни. Сякаш изведнъж си открил ключовото парченце от пъзела, то е поставено на мястото си, и този пъзел вече не е купчина хаос, а една чудесна картина и на теб ти предстои оттук нататък да я разглеждаш и изучаваш с удоволствие...

2009-10-17T09:22:00.000+03:00

Мъдри мисли

1. Колкото по-големи възможности имат хората, за да бъдат щаствливи, толкова са по-нещастни. Паулу Коелю

2. Мъдрият мъж никога не спори с жена си; просто я изчаква да започне да си противоречи сама. Хъмфри Богарт

3. Ние минаваме често покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели или погледнали - без да го познаем. Александър Дюма

4. Мъжете са научени да се извиняват за своите слабости, а жените-за своята сила. Лоис Уайз

5. Жените може и да са способни да се преструват, че преживяват оргазъм. Мъжете обаче могат да се преструват, че преживяват една цяла връзка. Шарън Стоун

6. Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме. Дж. Колинз

7. Блажен е този, който не очаква нищо, защото никога няма да бъде разочарован. Джонатан Суифт

8. Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... те се усещат в сърцето. Хелън Келър

9. Има три вида хора - част от проблема, част от пейзажа и част от решението. Робърт де Ниро

10. Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. Бъртранд Ръсел

11. Желанието да имаме това, което нямаме ни пречи да ползваме, това което имаме! Монтен

12. Истинската любов не протича никога гладко! Шекспир

13. Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел. Ралф Уалдо Емерсън

14. Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си. Марк Твен

15. Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява. Мартин Лутър Кинг, Младши

16. Животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх! Джордж Карлин

17. Обикновеният човек има само една грижа - как да убие времето си, а умният - как да го употреби. Артур Шопенхауер

18.Няма по-чужд човек на света, от този, в който си бил влюбен. Ремарк

19. Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. Буда

20. Най: Най-хубавият ден - днешният. Най-голямата спънка -страхът. Най-лесното нещо -да се заблудиш. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Коренът на всички злини -егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-добрите учители - децата. Най-голямото щастие - да си полезен на другите. Най-неприятният недостатък - лошото настроение. Най-красивият подарък - прошката. Най-добрата защита - усмивката. Най-доброто лекарство - оптимизма. Най-мощната сила на света - вярата. Най-стимулиращият дар - надеждата. Единствената реалност - любовта. Майка Тереза

2009-10-17T09:14:00.000+03:00

Забавни текстове

1.Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.

2.Ако сте се събудили сутринта и не ви се става, значи сте спали прав.

3.Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!

4.Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.

5.Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...

6.Ако ви боли глава - значи имате такава...

7.Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то това е или нова кола или нова жена.

8.Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно ú се запомня лицето.

9.Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.

10.Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.

11.Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.

12.Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!

13.Ниско-летящи гълъби над главата – предстои ви пране.

14.Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.

15.Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.

16.Ако пърхота ви се движи - това са въшки!

17.Който търси, той знае нещо.

18.Минута смях прибавя година живот. Условно.

19.Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.

20.Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.

21.Да ходиш на работа е на пари.

22.Ако кучето ви е казало"Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!

23.Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.

24.Ако жената ви мами, значи не сте ú безразличен.

25.Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...

26.Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето ú.

27.Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...

Похвали се и ти: http://www.recordbg.com/

Писмо от мама

Мили Ваньо!

Ако четеш сега тази страница, това означава, че най-сетне ти е свършил интернета. Не се опитвай да звъниш на нашия доставчик или да бърникаш в настройките на браузъра.

Трябва да направиш следното:

- Върви в аптеката на ъгъла, купи лекарства за дядо - рецептите са в антрето, на лавицата под огледалото. Освен това, иди в кварталния магазин - вземи 2 пакета 1,5% мляко, кашкавал на резени и кутия чай. От плод-зеленчука до спирката купи 2 кг картофи, половин кило лук и 1 зелка. Запази всички касови бележки.

- Забравих си мобилния. Звънни на баща си на работа, кажи, че снимките няма да станат днес. Предай му също, че го моля да вземе прането от химическото на връщане от работа. Преди да звъннеш пусни програмата с иконка на телефон (на десктопа в горния десен ъгъл) и запиши отговора на татко си във файл с разширение *.wav.

- Напиши си домашните - туй че имаш само по математика не е повод да го оставяш за довечера. Страници от учебника - 116, 121 и 118. Внимавай с трета задача - трябва да съставиш уравнение, а не да докарваш отговора под задачата (и без туй в него има печатна грешка). На останалите задачи не са дадени отговори.

- След това си разтреби стаята. Като прибереш всичко, преброй частите на конструктора в пластмасовата кофа, броя дискове с игри на лавицата, броя колички в кутията и броя роботчета.

- След това можеш да отвориш браузъра и да напишеш като адрес http://получените числа, разделени с точки.

- Ще ти се отвори таблицата за управление на акаунтите на нашата домашна подмрежа. За да получиш достъп до нея, въведи в прозорчето ”парола” отговорите на втора, трета и първа задача от учебника.

- Намери в лявата колонка нашия IP и внимателно въведи в съседното прозорче /където е ”начин на разплащане - с карта”/ двете последни цифри от всяка касова бележка (от кода, който е най-долу): общо за зеленчуци, чай, мляко+хляб, сустак, флексалис и билкова настойка. Допълни до края с нули и натисни бутона ”ОК”.

- След това можеш да ползваш интернет отново. Ако случайно се обади ядосан чичко, който твърди, че е ”системен администратор” и почне да псува в слушалката, пусни му записа на отговора на баща ти от файла.

Надявам се, че ще успееш. А аз като се върна довечера, ще ти разкажа приказка как една малка хакерка със своята група някога разбивала сървърите на Майкрософт и на арабските терористи.

Целувам те!

Мама

2009-10-11T00:07:00.001+03:00

Видове чаши

Бирена халба

Традиционната бирена халба.

Традиционен размер: 47,3 cl

Бренди чаша

Формата на тази чаша концентрира аромата на алкохола на върха на чашата докато ръцете ви затоплят брендито.

Традиционен размер: 51,7 cl

Флют за шампанско

Тази чаша с формата на лале е направена за да показва балончетата на виното докато те докосват стените на чашата докато те излизат с блясък.

Традиционен размер: 17,7 cl

Коктейлна чаша

Тази чаша има триъгълно-купеста форма с дълго стъбло и се използва за много чисти (без лед) коктейли, включително Мартини, Манхатън, Метрополитан, Гимлет. Също е известна и като мартини чаша.

Традиционен размер: 11,8-35,4 cl

Чаша за кафе

Обикновена чаша за кафе

Традиционен размер: 35,4-47,3 cl

Колинс чаша

По форма прилича на хайбол чаша, но е по-висока. Колинс чашата първоначално се е използвала за колинс джин питиетата, но сега се използва широко за леки питиета, алкохолни сокове и тропически/екзотични питиета като Май Тай.

Традиционен размер: 41,4 cl

Кордайл чаша

Малка и стълбовидна чаша която се използва за сервиране на малки порции алкохол, примерно за след ястие.

Традиционен размер: 5,9 cl

Хайбол чаша

Права чаша, елегантен начин за сервиране на много микс питиета, като например тези „on the rocks”, шотове и миксирани алкохолни напитки (напр. джин и тоник).

Традиционен размер: 25,6-35,4 cl

Чаша Ураган

Висока, елегантно отсечена чаша, кръстена на ураганно-ламповата си форма. Използва се за екзотични/тропически питиета.

Традиционен размер: 44,3 cl

Маргарита/купет чаша

Тази малко по-голяма и обла от коктейлната чаша има широк ръб за поръсване със сол, идеална е за Маргарита. Също така се използва за дайкирита и други плодови питиета.

Традиционен размер: 35,4 cl

Масонски буркан

Тези големи, квадратни съдове се използват за запазване на съдържанието запечатано в безвъздушна среда. Те са направени за домашно консервиране и се използва главно за сладка и мармалади.

Традиционен размер: 47,3 cl

Олдфешън чаша

Къса, закръглена, "rocks" чаша, използвана за коктейли или алкохол, сервирани „on the rocks” или "with a splash".

Традиционен размер: 23,6-29,5 cl

Парфе чаша

Тази чаша има вътрешна форма, близка до тази на Ураган чашата, но с по-стръмен външен ръб и по-голяма, закръглена основа. Често се използва за напитки съдържащи плодове, лед или сладолед.

Традиционен размер: 35,4 cl

Pousse-cafe чаша

Тясна чаша най-вече използвана за сервиране на кафе с ликьор след ядене. Формата й улеснява наслояването на съставките.

Традиционен размер: 17,7 cl

Купа за пунш

Голяма, полукръгла купа, удобна за пуншове и други коктейлни миксове.

Традиционен размер: 378-1890 cl

Чаша за червено вино

Изчистена, тънка, стълбовидна чаша с кръгла основа, заостряща се към ръба.

Традиционен размер: 23,6 cl

Чаша за шери

Предпочитаната за аперативи, ports и шери чаша. Копита, с увеличаващото аромата заостряне, е вид чаша за шери.

Традиционен размер: 5,9 cl

Чаша за шот

Малка чаша удобна за водка, уиски и други алкохоли. Много „шотове” също изискват шот чаша.

Традиционен размер: 4,4 cl

Чаша за уиски соър

Също известна и като чаша Делмонико, тя е стълбовидна, широко отворена чаша, нещо като малък вариант на флют чашата

Традиционен размер: 8,7 cl

Чаша за бяло вино

Изчистена, тънка, стълбовидна чаша с удължена овална основа, заостряща се към ръба.

Традиционен размер: 36,9 cl

2009-10-10T23:53:00.001+03:00

Оборудване

Блендър

За много коктейли трябва блендър за да се смесят съставките както трябва. Удобен е за питиета с парчета плодове или сладолед и т.н.

Шейкър

Задължителен за блендиране на съставки в коктейли и микс питиета. Използват се къси и отсечени шейк техники освен ако не е нужно друго Има много шейкъри, повечето от тях вършат работа. Изберете този, който е най-добър за вас.

Винаги наливайте в шейкъра първо най-евтината съставка, така ако сте сгрешили няма да сте изхабили скъпия алкохол.

Джигър

Измерителен уред.

Лъжица за бар

Лъжицата за бар с дълга дръжка и плоска глава ще ви помогне да разбърквате и измервате съставки, както и да натрошавате украсите.

Стъклени мерки

Обикновено стъклени или хромирани с надписи за количеството по външните им страни. Нужни са за точни измервания. Обикновено вървят комплект с измерителни лъжици, които са нужни за по-малките количества.

Затварачка за бутилки (за шампанско и за бутилки с капачки)

За съхраняване на алкохоли и други бутилки пресни.

Стъргало

За настъргване на подправки като индийско орехче и други.

Щипки и лопатки за лед

Използват се за прибавяне на лед към питиета. Никога не слагайте лед с ръцете си, не само е нехигиенично, но и топлината на ръцете ви ще разтопи леда. Не използвайте стъкло за леда, защото ще се счупи или напука най-малко. Тогава ще се порежете и ще имате кръв и стъкла в леда ви.

Микс чаша

Удобна за дълги питиета където е нужно да се смесят съставките без шейкър.

Цедка

Премахва леда и плодовия пулп от соковете. Може да се комплектова с коктейл шейкър.

Сокоизстисквачка

Използва се за извличането на повече сок от плодовете. Ако цитрусовите плодове се накиснат в топла вода преди изстискване, това помага.

Ножове за декорации

Служат за направата на украсата на коктейлите.

2009-10-10T23:41:00.002+03:00

Съставки

Алкохоли

Джин

Водка

Ром (светъл/тъмен)

Уиски

- Бърбън

- Скоч

- Ръжено/Канадско

Вино

- Бяло (сухо)

- Червено (сухо)

- Розе

- Шампанско

- Вермут (сух/сладък (червен/бял)/битер)

Текила (силвър/голд)

Бренди/Коняк

Бира

- Джинджифилова бира

- Сайдер

Плодове

Ябълка

Банан

Череша/Вишна

Лимон

Лайм

Портокал

Ананас

Ягода

Карамбол

Физалис

Манго

Папая

Маракуя

Плодови сокове

Ябълка

Боровинка

Грейпфрут

Лимон

Лайм

Портокал

Ананас

Домат

Касис

и други

Ликьори

Амарето (бадем)

Синьо Кюрасо (портокал)

Шамбор (малина)

Коантро (портокал)

Крем де Банана (банан)

Крем де Какао (шоколад)

Крем де Мента (мента)

Франджелико (лешник)

Галиано (билки)

Годайва (шоколад)

Голдшлагер (канела)

Гранд Марние (портокал)

Ягермайстер (билки)

Калуа (кафе)

Мидори (пъпеш)

Ръмпъл Минц (мента)

Самбука (анасон)

Шнапс (различни вкусове)

Саутърн Комфърт (праскова)

Тиа Мария (кафе)

Трипъл Сек (портокал)

Айриш Крийм

Чина Мартини (билки)

Миксъри

Ангостура Битър

Лимонада

Кола

Сметана

Яйца

Гренадин

Сладолед

Мляко

Портокалов Битър

Кисел Микс

Сладко-кисел Микс

Спрайт/7-ъп

Чай/Кафе

Вода

- Газирана

- Тоник

Плодови сиропи (монин/ротен)

Украси/Подправки

Канела

Лед

Черешка

Индийско орехче

Маслини (черни/зелени)

Сол/Пипер/Захар

Захарен сироп

Сос Табаско

Сос Уорчестършир

2009-10-10T22:56:00.004+03:00

Подробен речник на терминологията, свързана с барманската професия.

Термините са разделени на седем подкатегории:

Мерни единици

Съставки

Оборудване

Чаши

Украси

Бира

Кафе

Стандартни единици

мл унции

даш 0.9 1/32

чаена лъжица 3.7 1/8

супена лъжица 11.1 3/8

пони 29.5 1

шот 29.5 1

сплаш 3.7 1/8

межър 26.5 0.9

мики 384 13

джигър 44.5 1 1/2

винена чаша 119 4

сплит 177 6

купа 257 8

миниатюра (нип) 59.2 2

половин пинт (САЩ) 257 8

половин пинт (ВБР) 284 9.6

десетица 378.88 12.8

пинт (САЩ) 472 16

пинт (ВБР) 568 19.3

петица 755.2 25.6

четвърт 944 32

империал четвърт 1137 38.4

половин галон (САЩ) 1894 64

галон (САЩ) 3789 128

Вино и шампанско

литри унции

сплит (1/4 бутилка) 0.177 6

"пинт" (1/2 бутилка) 0.3752 12

"четвърт" (1 бутилки) 0.739 25

магнум (2 бутилки) 1.478 52

джеробоъм (4 бутилки) 2.956 104

тапит-хен 3.788 128

рехобоъм (6 бутилки) 4.434

метхъселах (8 бутилки) 5.912

салманазар (12 бутилки) 8.868

балтазар (16 бутилки) 11.824

небукаднезар (20 бутилки) 14.780

демиджон (4.9 галона) 18.66

Метрични мерни единици

Метричната система е базирана на десетици, тоест:

мл сл дл

мл 1 0.1 0.01

сл 10 1 0.1

дл 100 10 1

мл = милилитра, сл = сантилитра, дл = децилитра

2009-10-10T22:29:00.004+03:00

Коктейли с ром

======================

Bacardi Cocktail

1 1 / 2 унция светъл ром Бакарди

3 / 4 унция лимон или лимонов сок

2 даша сироп гренадин

Разклаща се с лед.

Поднася се в коктейлна чаша.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

Between The Sheets

1 унция ракия

1 унция светъл ром

1 унция Коантро

1 / 2 унция лимонов сок

Разклаща се с лед.

Поднася се в коктейлна чаша.

Гарнира се с усукване на лимон.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

2009-10-10T02:40:00.008+03:00

Изкушение

Необходими продукти за една чаша: Начин на приготвяне:

Сипете първо гренадина, а след това и

5мл кюрасо джина във висока чаша за коктейли.Налейте в шейкъра

10мл гргенадин всички плодови сокове, добавете лед.Разклатете няколко

40мл сок от грейпфрут пъти и ги изсипете в чашата.

20мл сок от лимон

40мл сок от банан

40мл джин

>>>>>>>>>>>>>>>>>>

Над дъгата

Необходими продукти:

30мл ром ,10мл гренадин,топинг ягода (за червения цвят)

по 15мл сок от кайсия портокал и грейпфрут(за жълтия цвят)

20мл портокал и кюрасо(за зеления цвят)

5мл кюрасо за(синия цвят)

Начин на приготвяне:

Първо разлейте топинга по стените на чашата.

След това сипете гренадина и рома.

Разбъркайте с шейкъра соковете за жълтия цвят и ги

Налейте.По същия начин пригответе и другите два цвята.

Накрая добавете няколко бучки лед.

Коктейлът се пие бързо,за да не се смесят цветовете на дъгата.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

НЕБЕСНА НАДЕЖДА

лед

25 мл калвадос

20 мл джин

15 мл портокалов ликьор

Смесете всички компоненти в кана. Прецедете в чаша за

коктейли. Може да украсите с резенче портокал

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

Карибски залез

Необходими продукти за една чаша:

20мл кубински ром

10мл ликьор”Сафари”(приготвен е от ферментирали цветя)

20мл портокалов сок

20мл сок от ананас

10мл кюрасо

10мл сметана

1 портокал(fresh)

Начин на приготвяне:

Сипете кубински ром и ликьора в малка чашка за коктейли.

Смесете с шейкъра соковете прибавете към тях сметаната и

Отново разбъркайте.Бавно налейте сместа към алкохола

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>

СКУЧНА СВАЛКА

1.50 мл Водка Absolut Vanilia

2.Сок от ананас(изстуден ест)

3. 2 парченца праскова(като нарежете прасковата,отрязвате едно колелце,което го правите на 2 парченца)

4.Голямо количество натрошен лед

5.Една супена лъжица лимонов сок

Слагате водката,леда и сока от ананаса в шейкър(ако имате миксер още по-добре) - разбивате добре(или миксирате).Слагате прасковките във висока чаша,изсипвате малко количество захар върху тях,все едно има малки кристалчета по тях,изсипвате количеството от шейкъра или миксера в чашата,след това внимателно изсипвате лимоновия сок,като гледате да няма семки естествено !Накрая като малко украшение сложете захар на върха на чашата!

2009-10-05T03:20:00.000+03:00

Бромелиеви

Бромелиеви е семейство многогодишни, цъфтящи, едносемеделни растения, които са разпространени предимно в тропичните зони на Америка. Най-много представители има в Южна Америка. Въпреки това обаче има и такова растение, виреещо в зоните на западна Африка. Бромелиите са най-вече епифити. Такива са тези, които се срещат предимно в субтропичните и тропичните зони, където растат закрепени по клоните на дърветата. Има обаче и наземни видове, а както и сукулентни растения, разпространени в по – сухите райони, където има ниско количество влага. Срещат се и литофити. Също така има и въздушни бромелии като Тиландсията. За бромелиите е много характерен факта, че повечето от тях притежават свойството да задържат вода в розетката си, за да могат да имат достатъчно влага постоянно. Именно заради тази отличителна черта играят важна роля в тропичните гори. Те са една от най – малките екосистеми. Много видове жаби пренасят и отглеждат поповите си лъжички в тях след излюпването до протичането на процеса метаморфоза. Те обаче не са единствените – някои комари също го правят. Цъфтежът при бромелиевите настъпва когато растението достигне пълна зрялост. Най-често цветчетата са събрани в цветонос, но понякога са единични. След прецъфтяването майчиното растение загива, но отстрани или понякога централно в розетката избива новата бромелия, която е напълно идентична с майчината. Често малките растения са повече от едно. Когато достигнат зрялост цикълът се повтаря. Бромелиите са растения, които имат много широко използване. Един от родовете, добре познатият на всички Ананас формира вуксни плодове, които до днес са познати по цял свят и бързо стават много популярна храна. Останалите видове са много красиви, декоративни представители, които спокойно могат да се отглеждат във всеки дом. Маите, ацтеките и инките също са почитали тези растения и са ги използвали в много от церемониите си. Семейство Бромелиеви за първи път е описано и именувано от френския ботаник Antoine Laurent de Jussieu. Родът,който е дал името на семейството се нарича Bromelia.

За успешното отглеждане на бромелиевите е необходимо:

- Много светло място, но не преки слънчеви лъчи, особено лятото в обедните часове. Някой бромелиеви като ананас и криптантус обичат пряка слънчева светлина.

- Растенията, които имат плътна розетка, се поливат в розетката. Зимата, ако температурата е ниска, добре е да не се полива в розетката, а в пръстта, за да се избегне загниването на листата. Водата за поливане трябва да е мека и топла.

- Всички бромелии обичат чист свеж въздух. Затова трябва да се проветряват редовно помещенията, като растенията се пазят от въздушни течения.

- Растенията се торят с минерални торове, специално за бромелии или с тор за стайни цветя, но максималната доза е двойно по-малка. Тори се от май до август – веднъж в месеца. С приготвения разтвор за торене може да се полее в розетката, а може и да се напръска растението.

- Пресажда се по необходимост – в началото на пролетта. Кореновата система на повечето бромелии е слабо развита, затова пресаждане се налага рядко.

Почвата трябва да е рохкава, добре да пропуска влага и въздух, слабо кисела – рН 5. Добър дренаж – 1/3 до 1/2 от височината на саксията.

Размножаване:

- Семена – засяват се в обеззаразена пръст, която се поддържа влажна, при температура 30о. Държат се на полу-сянка.

- Нови розетки, които имат коренчета.

Разрасналите се растения с неотделени нови розетки обикновено цъфват по-бързо.

Проблеми:

- Сухи краища на листата – причини: сух въздух, липса на вода в розетката или поливане с твърда вода.

Някои представители на семейството:

Гуцмания – Guzmania

Вриезея – Vriesea

Тиландсия – Tillandsia

Ехмея – Aechmea

Билбергия – Billbergia

Криптантус – Cryptanthus

Криптбергия – Criptbergia

Ананас – Ananas

Неорегелия – Neoregelia

Декоративноцъфтящи
Гербер

Той може да бъде стайно и градинско растение. Стайните са малки на размер, претенциозни са от към страна на светлина, затова трябва винаги да е на слънце.

През пролетта се поливат умерено и почвата никога не трябва да изасъхва. През вегетационния период се отглежда при температура около 20С, а през зимата 13. През периода на покой се полива по-малко.От пролетта до зимата се тори всяка седмица с течен фосфорен тор. През пролетта се разсаждат старите растения, а през лятото се изнасят на вън, като се избягва вятъра.Размножаването става чрез семена, а за по-големите гербери е възможно и чрез разделяне на корените.

Гладиола

Гладиолата се открива предимно в тропичните и субтропичните райони на Африка,Средна Азия на юг от Сахара, Средиземноморието и умерените райони на Европа.Съществуват различни видиве гладиоли. Височината на цвета достига до 16 см. В зависимост от големината на цвета гладиолите биват малки, средни, миниатурни,големи, гиганти с един или много цветове.В България най-разпространени са White City и Flower Song. Те цъфтят през лятото. Почвата трябва да се полива обилно в сухо време и задължително да има слънце. През пролета се засаждат луковиците на дълбочина около десетина см и през пролета се изваждат, като се съхраняват на топло място.

Дърво на живота

Дърво на живота. Родинта му е Южна Африка. То не е капризно многогодишно растение с дебели листа с червеникъв оттенък.Достига височина около 3м. Цъфти през зимата,цветовете му са малки бели или розови. Другите му имена са Дебела Мара и Красула арборесцена. Полива се по нарядко, трябва да бъде на слънчево място и се тори веднъж месечно.Най-добрата пръст в която вирее е хумусната. Размножаването се извършва чрез връхни или листни резници. Засаждането трябва да стане през ранна пролет.

Ехинацея

Ехинацеята е многогодишно цвете, което достига до 2м.Цъфти през летните месеци. Цветовете му са жълти, лилави или бели, а листата са елипсовидни. Ехинацеята издържа на суша и се напоява капково.Добре да се почистват младита ехинацеи от плевели.Ехинацеята вирее на слънце на внимателно обработени, суховати почви.Засажда се през топлите месеци от годината и се размножава чрез семена или делене.

Жасмин

Жасмина вирее на влажна почва при температура около 15 градуса, обича слънцето и достига до 1м. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта в бяло, като пъпките са в розов отенък с големина 3см. Цъфтежът е обилен, а растежът му буен.Има приятен аромат.През пролетта и лятото се поливат и наторяват на 2 седмици с тор богат на фосфор.Пресаждането се прави след като прецъфти на пролет.Размножаването се извършва чрез семена и резници през пролетта и лятото.

Карамфил

Родината му е Южна Европа.В България най-разпространени са култиварите Grenadin, Chabaud Marguerite.Видът (брадат карамфил) е естествено разпространен у нас при надморска височина 700-2000 м.Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа.Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина.Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра.Цъфтежният период е кратък.Цъфти през юни-юли. Размножаването се извършва чрез семена и по-рядко вегетативно чрез стъблени резници, които се засяват през април-май.

Магнолия

Родът Магнолия обшваща около 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло, пурпурно, жълто и др. Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да се натори мястото обилно с оборски тор. От април до юли се подхранва с изкуствен тор,стимулиращ цъфтежа. Ако се отглежда като храст е необходимо да се подреже рано напролет за оформяне на храста. Отглежда се на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Размножава се чрез семена.

Лилиум

Лилиума известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина по-голяма от 1.50м, цветовете им имат най-различна форма, багра и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември. Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж.Торенето е два пъти годишно – през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Лилиумите виреят най-добре на слънчево място. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове. Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.

Невен

Невена е също едногодишно растение с много медицински и козметични приложения. Родината му е Средиземноморието. Подходящо за сандъчета, саксии и за отглеждане в градината. Не изисква много грижи. Цъфти в жълти или оранжеви цветове от средата на лятото до есента. Полива се умерено и се почиства от време на време от изъсхналите цветове.Обича слънцето.Размножаването става чрез семена. Растението е изключително богато на витамин C. Древните египтяни и хората от Средиземноморието използвали мехлеми от венчелистчетата на невена за лечение на рани, изгаряния, ухапвания от насекоми. Чаят от невен действа много добре при лениви черва. Невенът се използва много в козметиката за слънцезащита. Олиото от невен има невероятно благотворно действие при суха и раздразнена кожа. Използва се в кулинарията като подправка за супи и салати.

Нарцис

Нарциса цъфти от март до април. Отглежда се градинно и стайно. Размножава се чрез отделянето на странични луковици, които се посаждат през септември – октомври, на около 15 см. дълбочина и разстояние 20 см едно от друго.През 3-4 години луковичките се изваждат през лятото и се съхраняват в прохладни и сухи помещения.

Момина сълза

Момината сълза е едно от най-разспростанените пролетни цветя с приятен аромат. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май. Обича сенчести места, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта. Размножаването става чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.

Розмарин

Розмарин е от средиземноморските страни и достига височина 20см. Той има вечнозелени остри листенца, които при потъркване отделят приятен аромат. Цъфти от април до юни със светлосини цветчета, които имат формата на устни. През януари, февруари и март листата изсъхват.Розмаринът е широкопопулярна подправка, главно за ястия от пиле, сосове и дресинги. Пресажда се на всеки две години като се премества в по – голям съд. Не се тори и изисква умерено и внимателно поливане, не бива да подгизва. Добре е в почвата да има голямо съдържание на пясък, за да се отцежда по – добре излишната вода.Растението понася най – добре слънчево и топло място. Понася и по – сух въздух. Задължително трябва да се пази от течение. Растението трябва постепенно да привиква към промяната на температурата и светлината – например през есента трябва да се внася за по 1 – 2 седмици на полусянка, преди да се внесе окончателно на закрито.През пролетта и лятото е добре да стои на балкона. За зимата оптималната температура в затворено помещение е 10 – 12 градуса, а през лятото минималната трябва да бъде 20, ако растението е на открито. Размножава се през пролетта и лятото чрез резници.

Балканска Роза

Роза – балканска е подходяща за отглеждане на балкона, като повечето рози са миниатюрни. Те не се различават много от градинските и имат нужда от същите грижи.

Миниатюрните рози често биват пренебрегвани, поради липсата на аромат, но са лесни за отглеждане и са прекрасен акцент за дома и градината.Съществува голямо разнообразие от рози. Балконските рози цъфтят през цялото лято в жълто, оранжево, бледорозово, червено и др.Съдът на розата трябва да подходящ по големина. Ако е прекалено малък, розата ще стане сбита, ако е прекалено голям – растението ще расте бавно.

Необходима е богата на хумус с примеси на глина и пясък почва, която да не задържа вода.Наторяването се прави в началото на лятото, по веднъж в седмицата.

Когато розата прецъфти, тя се почиства от цветовете, за да цъфти наново.

Листата на розата се пръскат с вода задължително всяка седмица (отгоре и отдолу), за да се почистят от прахта и да се намали риска от акари. Мястото на отглеждане трябва да е задължително с директна слънчева светлина. Ако стеблата се издължат прекалено много или между листата остава голямо пространство, това означава, че растението не получава достатъчно светлина.

Миниатюрните рози се нуждаят също от добра циркулация на въздуха.

През зимата балконската роза може да остане на открито, но трябва да е добре защитена от слани, или да бъде прибрана на хладно и тъмно място.

Размножаването става чрез резници през август и септември. Младите растения се засаждат в сандъчета на разстояние около 20 см. едно от друго. Достатъчна е дълбочина на почвата 20 см. Първите три седмици поливането е всеки ден.

Много малко видове се размножават чрез семена, в началото на пролетта, когато почвата отпусне.

Петуния

Петунията е с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат фуниевидна форма, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата. Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава по-малко цвят от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава. Петунията се развива добре и цъфти изобилно на слънчеви места и почви, умерено наторени с угнил животински тор. Сравнително устойчива е на суша. Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др.Petunia superbissima се препоръчва повече за украса на балкони, вази, тераси и саксийна култура, отколкото за цветни лехи. Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбла се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксия.

При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.

За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.

Слез

По – често едногодишно и по – рядко дву – и многогодишно тревисто растение с пълзащи по земята, възходящи или прави мъхести стебла с височина от 30 до 120 см.

Листата са кръгли, сърцевидни, мъхести. Цветовете са розови с надлъжни ленти, с 5 или 7 дяла. Когато растението прецъфти, те стават виолетови. Цъфти от юни до август.По – популярни видове са Malva vulgaris, Malva neglecta и Malva sylvestris L. Расте в зеленчукови градини, покрай огради, по склонове, край пътищата. Расте добре върху песъклива или глинеста пръст в сянка или полусянка. Цветовете са хермафродити и се опрашват от пчелите. Билката е с противовъзпалително, омекчаващо и слабително действие. Съдържа в листата, цветовете и дръжките си слузести и дъбилни вещества, които се извличат докато растението не е изсъхнало.

Трицветна теменужка

Трицветната теменужка е едногодишно или двугодищно растение, което образува цели килими в синьо, пурпурно или лилаво, до тъмно розово, в различни комбинации.В средата на лятото някои видове теменужки започват да изглеждат доста рехаво и провлачено, затова е добре да бъдат подрязани до около 7.5 см. Това ще подсили бързият им растеж, а цъфтежът ще започне след няколко седмици.

Необходимо е често да се почистват от увехналите листа и цветове, което ще попречи на образуването на семена. Теменужките обичат богатата на хумус почва, с голямо съдържание на изгнили листа и тор, които обикновено се добавят през пролетта. Не е необходимо допълнително да бъдат наторявани, това единствено би могло леко да засили развитието на листата. Би могло обаче през лятото да им се добави малко течен тор. Теменужките могат да бъдат отглеждани и в сандъчета, но минималната им дълбочина следва да бъде 30 см. Поставят се на полусенчесто място, за да не изгарят от слънцето.

Размножаването се извършв през август или септември, чрез резници, като те трябва да бъдат около 5 см дълги и добре почистени от всякакви цветове или пъпки.

Трябва да се внимава да не бъдат нападнати от листни въшки през лятото и през зимата, ако е по – мека, а ако откриете такива, веднага напръскайте с подходящ препарат. Пазете теменужките също от голи и обикновени охлюви.

Абутилон

Абутилонът е дребен храст или дръвче с крехки стъбла и мъхести листа, който при различните сортове са зелени или изпъстрени на ивици или петна, отрупан с цветове – жълти, оранжеви, червени, бели, розови.

Пъстролистните сортове цъфтят по-оскъдно. Цъфтежът спира през зимата, както и при твърде възрастни растения. Короната се формира чрез редовно подрязване.

През зиматае в период на покой на светло и хладно място – около 12-16 С. Поливането се свежда до минимум, ако е студено. Торенето се спира. През пролетта се пресажда в хранителна градинска пръст. Абутилонът се нуждае от много слънце. Трябва да се полива много, да се тори всяка седмица, да се подрязва и да се пази от листните въшки. Трябва да се подновява през няколко години, чрез вкореняване на полувдървени резници във вода или мокър речен пясък.

Агапантус

Агапантусът расте бързо и затова за отглеждане като стайно растение са подходящи само младите растения. Съцветието е овално с нежни камбаноподобни бели или сини цветове.При липса на светлина агапантус може да бъде нападнат от вредители.

Нуждае се от много вода, но особеното при агапантуса е, че почвата трябва да изсъхне напълно преди следващото поливане.Пресажда се в периода февруари-април в градинска пръст, примесена с много глина.Размножаването се извършва чрез разделяне

Агератум

Агератумът образува компактни храстовидни форми и се използва предимно ниската форма Ageratum houstonianum pumilum, която достига да 15-20 см. Цъфти със сини, бели или светло лилави цветове. Агератумът не е взискателен към почвата и местоположението. Расте добре в песъчлива почва.Влаголюбив е и за това се нуждае от редовно поливане, особено ако расте на слънце. Най-често се размножава чрез семена, които се засяват рано на пролет или чрез расад, но може да се размножава и чрез връхни резници, които се вкореняват.

Азалия

Азалията цъфти през зиме и лете.Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове. По-разпространени са сортовете:

Pax – рано цъфтяща с бели цветове

Niobe – късно цъфтяща с бели цветове

Madame Mestagh – рано цъфтяща с розови цветове

Hollandia – средно рано цъфтяща с едри розови цветове

Vervaeneana rubra – средно рано цъфтяща с едри червени цветове

Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.

Азалията изисква хладно, но светло място, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 – 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите на 2 – 3 години. Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.

При добро отглеждане, азалията може да дава цветове дълги години.

2009-10-05T03:16:00.000+03:00

2009-10-03T02:44:00.001+03:00

Азиатско лютиче

Азиатското лютиче е от Мала Азия и Средиземноморието.Достига височина 50 см. Има кичести бели, жълти, розови, оранжеви, червени цветове,зелени нарязани листа и кухи тънки стебла.Цъфти през юни и юли. Изисква богата почва и умерено поливане. Ако през лятото листата започнат да жълтеят се ограничава поливането.Подхранва се с течен тор в периода на растеж.През зимата грудките се съхраняват на сухо и проветриво място поставени в пясък.Грудките се засаждат през пролетта, при температура 10 – 12 градуса на разстояние 8 – 9 см и дълбочина 3 – 5 см, като се поливат обилно.

Акалифа

Акалифа, Сополко е растение от тропиците. Декоративни храсти, достигащи височина 1 метър. Растението има много разновидности.Най – популярни са акалифа хиспида и акалифа вилкезина.Най – добре вирее в рохкава, песъчлива почва. Има нужда от много светлина, но не пряка. Редовно трябва да се пулверизира. Полива се обилно, но не и през зимата.Температурата , която трябва да се подържа през лятото е 20 – 25 градуса, а през зимата – 17 – 18. Отглежда се на вън и има нужда от богата, влажна почва и слънце или полусянка.Размножаването става, чрез семена или резници през 1 – 2 години.

Аламанда

Аламандата е увивно растение със силно отровни части.Тя расте бързо и цъфти с фуниевидни цветове в наситеножълто. Аламандата не обича студа и затова през зимата се отглежда при температура не по-ниска от 18 С.През фазата на растеж от април до ноември се полива обилно с филтрирана вода и ежеседмично се тори. Постоянно се оросяват листата и се осигурява постоянна влажност в помещението, където е саксията. През останалите месеци от годината аламандата се полива пестеливо и не се тори.Пресаждането става рано напролет използвайте черноземна почва с равнище на рН около 6. Растението вирее и цъфти най-добре на слънце. Размножава се чрез резници под фолио при стайна температура поне 27.

Алпиния

Алпинията е рядко срещано декоративно растение, със зелено-бели, пъстри и издължени листа. Отглеждането му в домашни условия е изключително трудно. Листата на алпинията не могат да се развият в цялата си прелест в затворени помещения, затова може да срещнете живописното растение в ботаническите градини. Някои от видовете, отглеждани при такива условия, достигат до 2 м височина.През лятото цъфти с бели цветове, прикрити от червени съцветия. За да вирее, това растение има нужда от няколко специфични условия: много слънце, много светлина, никакво течение, висока влажност на въздуха и целогодишна температура от 20 С.Алпинията се нуждае от вода в изобилие. Тя трябва да се тори всяка седмица, за да не спре нарастването й. За пресаждане се използва черноземна еднородна пръст и торф за допълнително подхранване. Препоръчително е алпинията да се подхранва в кашпа,която да е запълнена с влажен торф. Размножава се чрез разделяне.

Ананас джудже

Повечето видове ананас са подходящи за отглеждане в домашни условия, само докато са малки. Ананасът джудже прави изключение. Неговите листа рядко стават по – дълги от 40 см.

Грижи: В помещението трябва да се поддържа постоянна температура от 18 – 20 градуса, а през зимата тя може да падне максимум до 15 градуса.

Идеалната почва за растението се състои от равни части торф и гнили листа, пясък и оборски тор. Това я прави рохкава и лесно пропускаща водата.

Ананасът не бива да се преполива. Използва се мека и топла вода. В периода на цъфтеж се налива по малко вода и в самата розетка.

Желателно е листата да се опръскват често през лятото.

Торенето става с подходящ, добре разреден тор, през 2 седмици.

Място: Основното нещо, от което се нуждае растението, за да цъфне и даде плод, е силна светлина, и то минимум по 4 часа на ден. Идеалното място за него е до прозореца. При липса на достатъчно светлина, листата на ананаса бързо се обезцветяват.Анансът има нужда от свеж въздух, поради което е редно да се изнася на балкона.След като прецъфти и даде плод, голямата розетка на ананаса умира. Това е моментът растението да се размножи – чрез кореновите кленове, които се отделят и се засаждат в нова саксия.Може да се размножи чрез върхови калеми.

Японски нокът

Японският нокът е увивен храст, който достига височина 2 – 3 метра. Стеблата са кухи, покрити с кафява кора. Листата са овални и достигат 4 – 8 см. дължина. Цветовете са бледо жълти, цилиндрични, с дължина до 5 см. Растението произвежда дребни черни плодчета, в които има от 2 до 12 семенца.

Цъфти от юни до септември в бяло и жълто. Изисква богата почва. Ранна пролет се тори, а в края на цъфтежа се постригва за по – добра форма.Понася сянка и течение и вирее най – добре на полусянка. Размножава се чрез стъблени резници, също така е подходящ за озеленяване на огради, асми, беседки.

Цикламата

Цикламата е известна със своя разкош. Съществуват близо 15 разновидности. В родината си – Мала Азия, цикламата може да бъде открита в хладни, сенчести местности.Полива се внимателною само в подложката на саксията. Aко се полива директно в месестите дръжки се задържа вода и растението загнива. Самата саксия се запълва до половината с дребни камъчета, за да се образува дренажен слой.Тори се с тор, съдържащ фосфор, от октомври до април, когато е активният период на растението. В останалото време само се полива, но умерено.Отстраняват изсъхналите цветове и пожълтелите листа, като внимателно се издърпват. В домашни условия цикламата обича умерените температури – между 12 и 15 градуса. Относителната влажност на въздуха в помещението трябва да е над 50 %. Когато растението спре да цъфти и листата започнат да пожълтяват,не се полива. Когато листата започнат да падат от грудката, може да се пресади в равни части перлит и обеззаразена пръст за стайни растения.

Има възможност, цикламата да се захване от семена, които са подложени на луминисцентно осветление минимум 15 – 16 часа на ден. Посяти през зимата, семената дават цвят след около година.

Циганче

Циганчето е многогодишно тревисто, със сочни светлозелени стъбла растение, обсипано с бели, розови, оранжево- червени, виолетови цветчета. Светлолюбиво е, расте добре и на северни прозорци, но трябва да се пази от преки слънчеви лъчи. През лятото има нужда от обилно поливане, а през зимата – умерено.Не е взискателно към почвата. През есента и зимата трябва да се държи на температура над 10 градуса, защото спира да цъфти и започват да му падат листата. Расте в горите на Източна Африка, в храсталаците, по засенчените, влажни брегове на реките.

Тъй като е непретенциозно, циганчето е доста разпространено като стайна култура. Може да се сади в декоративни сандъчета, да се използва като ампелно растение в окачени саксии и в зимни градини. Размножава се чрез резници от страничните клонки, които лесно се вкореняват в пясък или перлит без да се поливат, докато дадат признаци на растеж.Препоръчва да се покриват отгоре с прозрачен съд и да се държат на топло.