С аромат на старо достойнство

Тъй като не съм от голямата интИлигенция и нямам никакви вътрешни нагласи за това, с леки наченки на мисъл съм, си позволих да опитам да понапиша нещо от рода "мисловни обърквации", което се състои в редовете по-долу.

Малка къщурка насред шир необятна, кротка и мълчаливо грохнала.

Стая с прозорец, обвита старателно в копринени паяжини. Разкрива и пази погледи разни.

Печка, загубила спомена за топлина, но дишаща, за да я има.

Стените, покрити с коварни отлюспеци, като че ли задъхващи се от суровото непознато време. И те с присъствие уморено подпираха цялото минало.

Разяден до смърт от дървеници тезгях. До болка осеян със ями зловещи, но жилав. Кротко спотайващ се и затънал във прах, пазеше своите тайни.

Отгоре му ваза, а в нея плесен - вода, вътре стрък незнайно какъв, плувнал в несвяст от бълвоча.

Стол, разколачен, сякаш от натрупалите се лета уморен, но знаещ достойна стабилност.

Там, вътре, имаше сладост и сол, и светлина и мрак, различни душевни отломки, останали някъде много назад.

Жилави клони се биеха вън, в стремежа си нещо да чуят, но не, всичко в стаята беше в мълчание носещо самотно своите спомени.


Написано и облагородено - на 04.11. 2011г.

От: непрофесионално и скромно същество, наречено някак си...