понеделник, 5 октомври 2009 г.

Бромелиеви

Бромелиеви е семейство многогодишни, цъфтящи, едносемеделни растения, които са разпространени предимно в тропичните зони на Америка. Най-много представители има в Южна Америка. Въпреки това обаче има и такова растение, виреещо в зоните на западна Африка. Бромелиите са най-вече епифити. Такива са тези, които се срещат предимно в субтропичните и тропичните зони, където растат закрепени по клоните на дърветата. Има обаче и наземни видове, а както и сукулентни растения, разпространени в по – сухите райони, където има ниско количество влага. Срещат се и литофити. Също така има и въздушни бромелии като Тиландсията. За бромелиите е много характерен факта, че повечето от тях притежават свойството да задържат вода в розетката си, за да могат да имат достатъчно влага постоянно. Именно заради тази отличителна черта играят важна роля в тропичните гори. Те са една от най – малките екосистеми. Много видове жаби пренасят и отглеждат поповите си лъжички в тях след излюпването до протичането на процеса метаморфоза. Те обаче не са единствените – някои комари също го правят. Цъфтежът при бромелиевите настъпва когато растението достигне пълна зрялост. Най-често цветчетата са събрани в цветонос, но понякога са единични. След прецъфтяването майчиното растение загива, но отстрани или понякога централно в розетката избива новата бромелия, която е напълно идентична с майчината. Често малките растения са повече от едно. Когато достигнат зрялост цикълът се повтаря. Бромелиите са растения, които имат много широко използване. Един от родовете, добре познатият на всички Ананас формира вуксни плодове, които до днес са познати по цял свят и бързо стават много популярна храна. Останалите видове са много красиви, декоративни представители, които спокойно могат да се отглеждат във всеки дом. Маите, ацтеките и инките също са почитали тези растения и са ги използвали в много от церемониите си. Семейство Бромелиеви за първи път е описано и именувано от френския ботаник Antoine Laurent de Jussieu. Родът,който е дал името на семейството се нарича Bromelia.


За успешното отглеждане на бромелиевите е необходимо:


- Много светло място, но не преки слънчеви лъчи, особено лятото в обедните часове. Някой бромелиеви като ананас и криптантус обичат пряка слънчева светлина.


- Растенията, които имат плътна розетка, се поливат в розетката. Зимата, ако температурата е ниска, добре е да не се полива в розетката, а в пръстта, за да се избегне загниването на листата. Водата за поливане трябва да е мека и топла.


- Всички бромелии обичат чист свеж въздух. Затова трябва да се проветряват редовно помещенията, като растенията се пазят от въздушни течения.


- Растенията се торят с минерални торове, специално за бромелии или с тор за стайни цветя, но максималната доза е двойно по-малка. Тори се от май до август – веднъж в месеца. С приготвения разтвор за торене може да се полее в розетката, а може и да се напръска растението.


- Пресажда се по необходимост – в началото на пролетта. Кореновата система на повечето бромелии е слабо развита, затова пресаждане се налага рядко.


Почвата трябва да е рохкава, добре да пропуска влага и въздух, слабо кисела – рН 5. Добър дренаж – 1/3 до 1/2 от височината на саксията.


Размножаване:


- Семена – засяват се в обеззаразена пръст, която се поддържа влажна, при температура 30о. Държат се на полу-сянка.


- Нови розетки, които имат коренчета.


Разрасналите се растения с неотделени нови розетки обикновено цъфват по-бързо.


Проблеми:


- Сухи краища на листата – причини: сух въздух, липса на вода в розетката или поливане с твърда вода.


Някои представители на семейството:


Гуцмания – Guzmania


Вриезея – Vriesea


Тиландсия – Tillandsia


Ехмея – Aechmea


Билбергия – Billbergia


Криптантус – Cryptanthus


Криптбергия – Criptbergia


Ананас – Ananas


Неорегелия – Neoregelia




Декоративноцъфтящи
 Гербер


  Той може да бъде стайно и градинско растение. Стайните са малки на размер, претенциозни са от към страна на светлина, затова трябва винаги да е на слънце.


През пролетта се поливат умерено и почвата никога не трябва да изасъхва. През вегетационния период се отглежда при температура около 20С, а през зимата 13. През периода на покой се полива по-малко.От пролетта до зимата се тори всяка седмица с течен фосфорен тор. През пролетта се разсаждат старите растения, а през лятото се изнасят на вън, като се избягва вятъра.Размножаването става чрез семена, а за по-големите гербери е възможно и чрез разделяне на корените.

Гладиола


Гладиолата се открива предимно в тропичните и субтропичните райони на Африка,Средна Азия на юг от Сахара, Средиземноморието и умерените райони на Европа.Съществуват различни видиве гладиоли. Височината на цвета достига до 16 см. В зависимост от големината на цвета гладиолите биват малки, средни, миниатурни,големи, гиганти с един или много цветове.В България най-разпространени са White City и Flower Song. Те цъфтят през лятото. Почвата трябва да се полива обилно в сухо време и задължително да има слънце. През пролета се засаждат луковиците на дълбочина около десетина см и през пролета се изваждат, като се съхраняват на топло място.

Дърво на живота

Дърво на живота. Родинта му е Южна Африка. То не е капризно многогодишно растение с дебели листа с червеникъв оттенък.Достига височина около 3м. Цъфти през зимата,цветовете му са малки бели или розови. Другите му имена са Дебела Мара и Красула арборесцена. Полива се по нарядко, трябва да бъде на слънчево място и се тори веднъж месечно.Най-добрата пръст в която вирее е хумусната. Размножаването се извършва чрез връхни или листни резници. Засаждането трябва да стане през ранна пролет.


Ехинацея


Ехинацеята е многогодишно цвете, което достига до 2м.Цъфти през летните месеци. Цветовете му са жълти, лилави или бели, а листата са елипсовидни. Ехинацеята издържа на суша и се напоява капково.Добре да се почистват младита ехинацеи от плевели.Ехинацеята вирее на слънце на внимателно обработени, суховати почви.Засажда се през топлите месеци от годината и се размножава чрез семена или делене.



Жасмин


Жасмина вирее на влажна почва при температура около 15 градуса, обича слънцето и достига до 1м. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта в бяло, като пъпките са в розов отенък с големина 3см. Цъфтежът е обилен, а растежът му буен.Има приятен аромат.През пролетта и лятото се поливат и наторяват на 2 седмици с тор богат на фосфор.Пресаждането се прави след като прецъфти на пролет.Размножаването се извършва чрез семена и резници през пролетта и лятото.

Карамфил


Родината му е Южна Европа.В България най-разпространени са култиварите Grenadin, Chabaud Marguerite.Видът (брадат карамфил) е естествено разпространен у нас при надморска височина 700-2000 м.Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа.Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина.Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра.Цъфтежният период е кратък.Цъфти през юни-юли. Размножаването се извършва чрез семена и по-рядко вегетативно чрез стъблени резници, които се засяват през април-май.

Магнолия


Родът Магнолия обшваща около 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло, пурпурно, жълто и др. Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да се натори мястото обилно с оборски тор. От април до юли се подхранва с изкуствен тор,стимулиращ цъфтежа. Ако се отглежда като храст е необходимо да се подреже рано напролет за оформяне на храста. Отглежда се на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Размножава се чрез семена.



Лилиум


Лилиума известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина по-голяма от 1.50м, цветовете им имат най-различна форма, багра и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември. Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж.Торенето е два пъти годишно – през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Лилиумите виреят най-добре на слънчево място. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове. Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.

Невен


Невена е също едногодишно растение с много медицински и козметични приложения. Родината му е Средиземноморието. Подходящо за сандъчета, саксии и за отглеждане в градината. Не изисква много грижи. Цъфти в жълти или оранжеви цветове от средата на лятото до есента. Полива се умерено и се почиства от време на време от изъсхналите цветове.Обича слънцето.Размножаването става чрез семена. Растението е изключително богато на витамин C. Древните египтяни и хората от Средиземноморието използвали мехлеми от венчелистчетата на невена за лечение на рани, изгаряния, ухапвания от насекоми. Чаят от невен действа много добре при лениви черва. Невенът се използва много в козметиката за слънцезащита. Олиото от невен има невероятно благотворно действие при суха и раздразнена кожа. Използва се в кулинарията като подправка за супи и салати.


Нарцис


Нарциса цъфти от март до април. Отглежда се градинно и стайно. Размножава се чрез отделянето на странични луковици, които се посаждат през септември – октомври, на около 15 см. дълбочина и разстояние 20 см едно от друго.През 3-4 години луковичките се изваждат през лятото и се съхраняват в прохладни и сухи помещения.


Момина сълза


Момината сълза е едно от най-разспростанените пролетни цветя с приятен аромат. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май. Обича сенчести места, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта. Размножаването става чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.


Розмарин


Розмарин е от средиземноморските страни и достига височина 20см. Той има вечнозелени остри листенца, които при потъркване отделят приятен аромат. Цъфти от април до юни със светлосини цветчета, които имат формата на устни. През януари, февруари и март листата изсъхват.Розмаринът е широкопопулярна подправка, главно за ястия от пиле, сосове и дресинги. Пресажда се на всеки две години като се премества в по – голям съд. Не се тори и изисква умерено и внимателно поливане, не бива да подгизва. Добре е в почвата да има голямо съдържание на пясък, за да се отцежда по – добре излишната вода.Растението понася най – добре слънчево и топло място. Понася и по – сух въздух. Задължително трябва да се пази от течение. Растението трябва постепенно да привиква към промяната на температурата и светлината – например през есента трябва да се внася за по 1 – 2 седмици на полусянка, преди да се внесе окончателно на закрито.През пролетта и лятото е добре да стои на балкона. За зимата оптималната температура в затворено помещение е 10 – 12 градуса, а през лятото минималната трябва да бъде 20, ако растението е на открито. Размножава се през пролетта и лятото чрез резници.

Балканска Роза


Роза – балканска е подходяща за отглеждане на балкона, като повечето рози са миниатюрни. Те не се различават много от градинските и имат нужда от същите грижи.


Миниатюрните рози често биват пренебрегвани, поради липсата на аромат, но са лесни за отглеждане и са прекрасен акцент за дома и градината.Съществува голямо разнообразие от рози. Балконските рози цъфтят през цялото лято в жълто, оранжево, бледорозово, червено и др.Съдът на розата трябва да подходящ по големина. Ако е прекалено малък, розата ще стане сбита, ако е прекалено голям – растението ще расте бавно.


Необходима е богата на хумус с примеси на глина и пясък почва, която да не задържа вода.Наторяването се прави в началото на лятото, по веднъж в седмицата.


Когато розата прецъфти, тя се почиства от цветовете, за да цъфти наново.


Листата на розата се пръскат с вода задължително всяка седмица (отгоре и отдолу), за да се почистят от прахта и да се намали риска от акари. Мястото на отглеждане трябва да е задължително с директна слънчева светлина. Ако стеблата се издължат прекалено много или между листата остава голямо пространство, това означава, че растението не получава достатъчно светлина.


Миниатюрните рози се нуждаят също от добра циркулация на въздуха.


През зимата балконската роза може да остане на открито, но трябва да е добре защитена от слани, или да бъде прибрана на хладно и тъмно място.


Размножаването става чрез резници през август и септември. Младите растения се засаждат в сандъчета на разстояние около 20 см. едно от друго. Достатъчна е дълбочина на почвата 20 см. Първите три седмици поливането е всеки ден.


Много малко видове се размножават чрез семена, в началото на пролетта, когато почвата отпусне.




Петуния


Петунията е с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат фуниевидна форма, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата. Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава по-малко цвят от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава. Петунията се развива добре и цъфти изобилно на слънчеви места и почви, умерено наторени с угнил животински тор. Сравнително устойчива е на суша. Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др.Petunia superbissima се препоръчва повече за украса на балкони, вази, тераси и саксийна култура, отколкото за цветни лехи. Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбла се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксия.


При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.


За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.



Слез


По – често едногодишно и по – рядко дву – и многогодишно тревисто растение с пълзащи по земята, възходящи или прави мъхести стебла с височина от 30 до 120 см.


Листата са кръгли, сърцевидни, мъхести. Цветовете са розови с надлъжни ленти, с 5 или 7 дяла. Когато растението прецъфти, те стават виолетови. Цъфти от юни до август.По – популярни видове са Malva vulgaris, Malva neglecta и Malva sylvestris L. Расте в зеленчукови градини, покрай огради, по склонове, край пътищата. Расте добре върху песъклива или глинеста пръст в сянка или полусянка. Цветовете са хермафродити и се опрашват от пчелите. Билката е с противовъзпалително, омекчаващо и слабително действие. Съдържа в листата, цветовете и дръжките си слузести и дъбилни вещества, които се извличат докато растението не е изсъхнало.


Трицветна теменужка


Трицветната теменужка е едногодишно или двугодищно растение, което образува цели килими в синьо, пурпурно или лилаво, до тъмно розово, в различни комбинации.В средата на лятото някои видове теменужки започват да изглеждат доста рехаво и провлачено, затова е добре да бъдат подрязани до около 7.5 см. Това ще подсили бързият им растеж, а цъфтежът ще започне след няколко седмици.


Необходимо е често да се почистват от увехналите листа и цветове, което ще попречи на образуването на семена. Теменужките обичат богатата на хумус почва, с голямо съдържание на изгнили листа и тор, които обикновено се добавят през пролетта. Не е необходимо допълнително да бъдат наторявани, това единствено би могло леко да засили развитието на листата. Би могло обаче през лятото да им се добави малко течен тор. Теменужките могат да бъдат отглеждани и в сандъчета, но минималната им дълбочина следва да бъде 30 см. Поставят се на полусенчесто място, за да не изгарят от слънцето.


Размножаването се извършв през август или септември, чрез резници, като те трябва да бъдат около 5 см дълги и добре почистени от всякакви цветове или пъпки.


Трябва да се внимава да не бъдат нападнати от листни въшки през лятото и през зимата, ако е по – мека, а ако откриете такива, веднага напръскайте с подходящ препарат. Пазете теменужките също от голи и обикновени охлюви.



Абутилон


Абутилонът е дребен храст или дръвче с крехки стъбла и мъхести листа, който при различните сортове са зелени или изпъстрени на ивици или петна, отрупан с цветове – жълти, оранжеви, червени, бели, розови.


Пъстролистните сортове цъфтят по-оскъдно. Цъфтежът спира през зимата, както и при твърде възрастни растения. Короната се формира чрез редовно подрязване.


През зиматае в период на покой на светло и хладно място – около 12-16 С. Поливането се свежда до минимум, ако е студено. Торенето се спира. През пролетта се пресажда в хранителна градинска пръст. Абутилонът се нуждае от много слънце. Трябва да се полива много, да се тори всяка седмица, да се подрязва и да се пази от листните въшки. Трябва да се подновява през няколко години, чрез вкореняване на полувдървени резници във вода или мокър речен пясък.


Агапантус

Агапантусът расте бързо и затова за отглеждане като стайно растение са подходящи само младите растения. Съцветието е овално с нежни камбаноподобни бели или сини цветове.При липса на светлина агапантус може да бъде нападнат от вредители.


Нуждае се от много вода, но особеното при агапантуса е, че почвата трябва да изсъхне напълно преди следващото поливане.Пресажда се в периода февруари-април в градинска пръст, примесена с много глина.Размножаването се извършва чрез разделяне




Агератум


Агератумът образува компактни храстовидни форми и се използва предимно ниската форма Ageratum houstonianum pumilum, която достига да 15-20 см. Цъфти със сини, бели или светло лилави цветове. Агератумът не е взискателен към почвата и местоположението. Расте добре в песъчлива почва.Влаголюбив е и за това се нуждае от редовно поливане, особено ако расте на слънце. Най-често се размножава чрез семена, които се засяват рано на пролет или чрез расад, но може да се размножава и чрез връхни резници, които се вкореняват.


Азалия


Азалията цъфти през зиме и лете.Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове. По-разпространени са сортовете:


Pax – рано цъфтяща с бели цветове


Niobe – късно цъфтяща с бели цветове


Madame Mestagh – рано цъфтяща с розови цветове


Hollandia – средно рано цъфтяща с едри розови цветове


Vervaeneana rubra – средно рано цъфтяща с едри червени цветове


Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.


Азалията изисква хладно, но светло място, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 – 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите на 2 – 3 години. Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.


При добро отглеждане, азалията може да дава цветове дълги години.



  • Stumble This
  • Fav This With Technorati
  • Add To Del.icio.us
  • Digg This
  • Add To Facebook
  • Add To Yahoo

0 коментара:

Публикуване на коментар

Последователи ☺

 

Нагоре☝

Разпространяването на статии и други материали от този блог е разрешено само след поставянето на хипервръзка към http://areka76.blogspot.com/ !