Азиатско лютиче

Азиатското лютиче е от Мала Азия и Средиземноморието.Достига височина 50 см. Има кичести бели, жълти, розови, оранжеви, червени цветове,зелени нарязани листа и кухи тънки стебла.Цъфти през юни и юли. Изисква богата почва и умерено поливане. Ако през лятото листата започнат да жълтеят се ограничава поливането.Подхранва се с течен тор в периода на растеж.През зимата грудките се съхраняват на сухо и проветриво място поставени в пясък.Грудките се засаждат през пролетта, при температура 10 – 12 градуса на разстояние 8 – 9 см и дълбочина 3 – 5 см, като се поливат обилно.


Акалифа

Акалифа, Сополко е растение от тропиците. Декоративни храсти, достигащи височина 1 метър. Растението има много разновидности.Най – популярни са акалифа хиспида и акалифа вилкезина.Най – добре вирее в рохкава, песъчлива почва. Има нужда от много светлина, но не пряка. Редовно трябва да се пулверизира. Полива се обилно, но не и през зимата.Температурата , която трябва да се подържа през лятото е 20 – 25 градуса, а през зимата – 17 – 18. Отглежда се на вън и има нужда от богата, влажна почва и слънце или полусянка.Размножаването става, чрез семена или резници през 1 – 2 години.


Аламанда

Аламандата е увивно растение със силно отровни части.Тя расте бързо и цъфти с фуниевидни цветове в наситеножълто. Аламандата не обича студа и затова през зимата се отглежда при температура не по-ниска от 18 С.През фазата на растеж от април до ноември се полива обилно с филтрирана вода и ежеседмично се тори. Постоянно се оросяват листата и се осигурява постоянна влажност в помещението, където е саксията. През останалите месеци от годината аламандата се полива пестеливо и не се тори.Пресаждането става рано напролет използвайте черноземна почва с равнище на рН около 6. Растението вирее и цъфти най-добре на слънце. Размножава се чрез резници под фолио при стайна температура поне 27.


Алпиния

Алпинията е рядко срещано декоративно растение, със зелено-бели, пъстри и издължени листа. Отглеждането му в домашни условия е изключително трудно. Листата на алпинията не могат да се развият в цялата си прелест в затворени помещения, затова може да срещнете живописното растение в ботаническите градини. Някои от видовете, отглеждани при такива условия, достигат до 2 м височина.През лятото цъфти с бели цветове, прикрити от червени съцветия. За да вирее, това растение има нужда от няколко специфични условия: много слънце, много светлина, никакво течение, висока влажност на въздуха и целогодишна температура от 20 С.Алпинията се нуждае от вода в изобилие. Тя трябва да се тори всяка седмица, за да не спре нарастването й. За пресаждане се използва черноземна еднородна пръст и торф за допълнително подхранване. Препоръчително е алпинията да се подхранва в кашпа,която да е запълнена с влажен торф. Размножава се чрез разделяне.


Ананас джудже

Повечето видове ананас са подходящи за отглеждане в домашни условия, само докато са малки. Ананасът джудже прави изключение. Неговите листа рядко стават по – дълги от 40 см.


Грижи: В помещението трябва да се поддържа постоянна температура от 18 – 20 градуса, а през зимата тя може да падне максимум до 15 градуса.


Идеалната почва за растението се състои от равни части торф и гнили листа, пясък и оборски тор. Това я прави рохкава и лесно пропускаща водата.


Ананасът не бива да се преполива. Използва се мека и топла вода. В периода на цъфтеж се налива по малко вода и в самата розетка.


Желателно е листата да се опръскват често през лятото.


Торенето става с подходящ, добре разреден тор, през 2 седмици.


Място: Основното нещо, от което се нуждае растението, за да цъфне и даде плод, е силна светлина, и то минимум по 4 часа на ден. Идеалното място за него е до прозореца. При липса на достатъчно светлина, листата на ананаса бързо се обезцветяват.Анансът има нужда от свеж въздух, поради което е редно да се изнася на балкона.След като прецъфти и даде плод, голямата розетка на ананаса умира. Това е моментът растението да се размножи – чрез кореновите кленове, които се отделят и се засаждат в нова саксия.Може да се размножи чрез върхови калеми.


Японски нокът

Японският нокът е увивен храст, който достига височина 2 – 3 метра. Стеблата са кухи, покрити с кафява кора. Листата са овални и достигат 4 – 8 см. дължина. Цветовете са бледо жълти, цилиндрични, с дължина до 5 см. Растението произвежда дребни черни плодчета, в които има от 2 до 12 семенца.

Цъфти от юни до септември в бяло и жълто. Изисква богата почва. Ранна пролет се тори, а в края на цъфтежа се постригва за по – добра форма.Понася сянка и течение и вирее най – добре на полусянка. Размножава се чрез стъблени резници, също така е подходящ за озеленяване на огради, асми, беседки.



Цикламата

Цикламата е известна със своя разкош. Съществуват близо 15 разновидности. В родината си – Мала Азия, цикламата може да бъде открита в хладни, сенчести местности.Полива се внимателною само в подложката на саксията. Aко се полива директно в месестите дръжки се задържа вода и растението загнива. Самата саксия се запълва до половината с дребни камъчета, за да се образува дренажен слой.Тори се с тор, съдържащ фосфор, от октомври до април, когато е активният период на растението. В останалото време само се полива, но умерено.Отстраняват изсъхналите цветове и пожълтелите листа, като внимателно се издърпват. В домашни условия цикламата обича умерените температури – между 12 и 15 градуса. Относителната влажност на въздуха в помещението трябва да е над 50 %. Когато растението спре да цъфти и листата започнат да пожълтяват,не се полива. Когато листата започнат да падат от грудката, може да се пресади в равни части перлит и обеззаразена пръст за стайни растения.


Има възможност, цикламата да се захване от семена, които са подложени на луминисцентно осветление минимум 15 – 16 часа на ден. Посяти през зимата, семената дават цвят след около година.



Циганче

Циганчето е многогодишно тревисто, със сочни светлозелени стъбла растение, обсипано с бели, розови, оранжево- червени, виолетови цветчета. Светлолюбиво е, расте добре и на северни прозорци, но трябва да се пази от преки слънчеви лъчи. През лятото има нужда от обилно поливане, а през зимата – умерено.Не е взискателно към почвата. През есента и зимата трябва да се държи на температура над 10 градуса, защото спира да цъфти и започват да му падат листата. Расте в горите на Източна Африка, в храсталаците, по засенчените, влажни брегове на реките.


Тъй като е непретенциозно, циганчето е доста разпространено като стайна култура. Може да се сади в декоративни сандъчета, да се използва като ампелно растение в окачени саксии и в зимни градини. Размножава се чрез резници от страничните клонки, които лесно се вкореняват в пясък или перлит без да се поливат, докато дадат признаци на растеж.Препоръчва да се покриват отгоре с прозрачен съд и да се държат на топло.