РАЗМИСЛИ ЗА ЖИВОТА

Което е било - няма да се върне!

Което е - ще си отиде!

Което идва - никой не може да го спре!

Липсата на житейски опит е точно толкова опасна, колкото и свръхопита. Последиците са различни, но могат да са еднакво пагубни.

Липсата на модел за подражание може да доведе до неприязън, дори омраза към собствения пол. Липсата на изградена ценностна система от родителите /поради ранната им загуба/ изисква изработка на собствена такава.

В този случай развитието е революционно, а не еволюционно. /Разбира се такова развитие може да се избере и от човек, който не е съгласен с ценностната система на родителите си./ Губи се ценно време, но изградената по този начин ценностна система, макар и с цената на много жертви и загуби, е изключително устойчива. Това изпитание се дава само на хора с много силна психика.

Душата на такъв човек е с мисия да изгради нещо съвършено ново, страдайки много, и да преведе по "утъпкания път" други души, готови да я последват. По този път не се стига до богатства в материалното измерение, богатствата се измерват в жизнени позиции - нов ТИП психика и душевност.

Да създадеш своя ценностна система е много привлекателна мисия. За да построиш нова къща върху основите на стара, тези основи трябва да са много устойчиви. За да създадеш нова ценностна состема, трябва да провериш устойчивостта на всяка стара.

Това, че определена ценност е устояла на много векове, не е непременно гаранция, че тя е подходяща за новото време.

Устойчивостта на системите, схемите и моделите се проверява чрез житейски изпитания. Това ВИНАГИ е болезнено.

Затова пък, духът, натоварен с тази мисия, има много повече възможности за избор и по-голяма свобода да прави този избор, от другите духове. Освен това има и "привилегията" да греши в избора си, като “наказанията” за тези грешки са по-малко болезнени.

Но, поради силно изострената си чувствителност този дух усеща дори най-слабите "шамари" като много сериозно наказание. Но пък и "похвалите" са по-сладки...

Как реагират останалите духове при среща с такъв дух на промяната? По-слабите се страхуват инстинктивно от него, а с времето страхът им се превръща в омраза /ако са принудени от общия план да контактуват дълго с него/. По-силните се опитват да помогнат с каквото могат, но тъй като те подсъзнателно усещат забраната за намеса, помощта им предимно е пасивна. /Активна може да е само за преодоляване на комплекси или за осъзнаването им./

Мисията на създател, еволюционен революционер, се усеща, но е трудно да се формулира. Още по-трудно е да се разбере от младия индивид.

Физическият мозък борави с много ограничен фонд понятия. Възможно е объркване, неразбиране на житейските уроци, трудно общуване с околните, неразбиране от тяхна страна.

Веднъж формулирана, тази мисия прокарва мост между съзнанието и подсъзнанието и двете започват синхронно да работят за изпълнението й. Усещането, съчетано с разбирането на живота, прави изпитанията по-приемливи, духът става по-възприемчив, стресът – съответно - малко намалява, но с това се увеличава много бързината и трезвостта на реагиране. По-лесно е и преодоляването на комплексите, тъй като разпознаването им става много бързо.

Индивидът вече е натрупал достатъчно много други знания и осъзнатата мисия дава разбиране за нуждата от тези знания. До момента те може да са били смятани за интересни, но ненужни и въпреки това трайно запомнени факти, уроци, мъдрости, общи знания...

Например: за градския човек, живеещ в нормални за 20 век условия, ще е странно, но и много интересно да чете и изучава живота

на примитивните общества - сред природата и само с това, което тя дава. Дори изпробва този начин на живот на практика.

Едва осъзнавайки мисията си този човек ще си даде сметка, че подсъзнателно с това е проверил твърдението: "В природата има всичко, от което човек се нуждае!".

За да бъде оценен точно и трайно от духа този опит той бива поставен в екстремна, стресова ситуация, която го принуждава да приложи наученото на практика, а не само като любопитна игра. Когато това стане човек реагира със:"Защо, Господи, какво лошо съм сторил?". Когато осъзнае мисията си, той не пита, а спокойно реагира на предизвикателствата и по-леко понася тежестта на урока.

В търсене на истината, преминавайки през различни житейски изпитания, индивидът изразходва много време - години от живота си. През това време на проверки той не винаги осъзнава ЗАЩО се случва всичко, защо го прави. Сблъсква се със стени от неразбиране, сам той не разбира защо не може или не трябва да прави нещо /та нали точно за това е тук - да провери всяко НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА и да го съизмери с всесилното НЕ ИСКАМ или ИСКАМ/. Едва когато повечето проверки са направени /в полуосъзнато състояние/ му се дава да осъзнае мисията си, за да систематизира натрупания опит, да формулира наученото, да отсее важното...После продължава, но вече дори съзнателно предизвиквайки ситуации.

Силата и самочувствието, които дава осъзнатата мисия са невероятни. Сякаш изведнъж си открил ключовото парченце от пъзела, то е поставено на мястото си, и този пъзел вече не е купчина хаос, а една чудесна картина и на теб ти предстои оттук нататък да я разглеждаш и изучаваш с удоволствие...